Без значение дали изграждаме цяла CCTV система ( камери + рекордер ) или просто имаме нужда от една или две standalone камери, стигаме до момента, в който трябва да настроим IP камера. Под настройване разбираме да я включим към мрежата ( става дума за LAN мрежа ), да я защитим ( чрез достъп с име и парола ) и да я настроим така че да записва с оптимално качество, когато и каквото желаем.

Малко теория

Както пише в статията CCTV standards, всяка IP камера е мини компютър, който може да се свързва с интернет и други мрежи по подобие на лаптоп, таблет и смартфон. За да свържем камера към която и да е мрежа трябва да знаем някои основни понятия от света на компютърните мрежи:

• IP адрес - всяко устройство, което е включено към мрежа има IP адрес по същия начин, по който телефоните имат телефонни номера. IP адресите представляват 4 числа ( от 0 до 255 ), разедлени с точки ( напр. 71.213.127.15 ).
• Рутер - Продължавайки аналогията с телефоните, когато имаме един телефонен номер, можем да използваме само един телефонен апарат с него. При интернета обаче, плащаме един абонамент на нашия доставчик, но можем да използваме този абонамент с неограничен брой устройства - в повечето модерни домове има поне няколко компютъра, смартфони или таблети. Как става това? Нека се върнем към телефоните - преди години повечето фирми имаха телефонна централа, която им позволяваше да имат един телефонен номер и множество вътрешни номера ( 100 - за управителя, 101 - за счетоводство и т.н. ). По същият начин в нашите домове имаме едни малки кутийки с антена, наречени рутери. Те играят ролята на телефонна централа и позволяват да изпозлваме интернет от много устройства
• Външни и вътрешни IP адреси - Когато ползваме интернет с рутер, доставчикът ни “дава” един външен ( public ) IP адрес, а рутерът създава вътрешна мержа и “раздава” на всяко устройство в нея вътрешен ( local ) IP адрес. Аналогично на предходния пример, където фирмата има един номер ( публичен ) и много вътрешни номера. Специфичното в случая е, че в общият случай рутерът сам решава какви вътрешни IP адреси ще даде на всяко устройство. Самият той също си има вътрешен адрес. Най-често вътрешните адреси започват с 192.168.1 и са поредни за всяко устройство ( 192.168.1.1 - рутер, 192.168.1.2 - устройство 1 и т.н. ).

Практика

Сега да се върнем към практиката. За разлика от телефоните и компютрите камерите нямат нито екран нито клавиатура или мишка, така че с тях можем да коминикираме само чрез друго устройство, включено в мрежата. Така настройката на камерата се свежда до следните стъпки:

Включване към мрежата

Логично първото нещо, което трябва да направим е да свържем камерата с локалната ни мрежа. За целта ни трябва UTP кабел ( интернет кабел ). Повечето камери се продават без такъв, така може да се наложи да си купим един допълнителен. За щастие въпросните са много евтини и могат да бъдат купени от всеки компютърен магазин. Дори и камерата ни да е безжична, пак ни трябва кабел, тъй като тя не знае как се казва WiFi мрежата ни и каква е паролата.

Същинското свързване е елементарно - включваме единия край на UTP кабела в камерата, а другия - в някой свободен вход на рутера. При повечето домашни рутери на гърба на устройството има 5 входа - в един от тях влиза кабелът за интернет, а в останалите 4 включваме каквито устройства пожелаем. Няма значение в кой от тях ще включим камерата.

Сега остава само да включим самата камера към електрическото захранване. Тук трябва да се обърне внимание, че някои камери се продават без захранващ адаптер ( предимно bullet и dome, предназначении за вграждане в цели CCTV системи ). За щастие повечето камери, предназначени за домашно или непрофеисонално наблюдение идват с адаптер, но все пак е добра идея да се поинтересуваме за това при поръчка. Ако нашата камера няма адаптер, трябва да си купим един. Повече за това пише в статията “захранване на камери”.

Свързване към камерата

След като камерата е включена в мрежата, рутерът и е дал вътрешен IP адрес и вече можем да се свържем с нея за да видим какво снимка и да я настроим. Това може да стане чрез софтуер за компютър, за мобилни устройства или чрез браузър ( програмата, която използваме за отваряме интернет страници ).

В тази статия разглеждаме най-сложният сценарии - настройване на професионална IP камера. За щастие, камерите, които са предназначени за домашна употреба ( compact камерите, baby monitor-ите и др. подобни ) обикновено се настройват много лесно. При тях начинът за настройване на камерата е обяснен в инструкциите и за употреба и обикновено е много опростен - включва прост въвеждане на код, който е отпечатан на камерата или сканиране на QR код.

При всички останали модели, за да се свържем към камерата са ни нужни нейният вътрешен IP адрес ( повече за него по-надолу ), както и потребителско име и парола. Потребителското име и паролата служат за да можем само ние да имаме достъп до камерата. Всички камери пристигат с default име и парола, които можем да намерим на самата камера, на опаковката или в упътването и за употреба. Ако не можем да ги намерим е достатъчно да google-нем “ ip camera default password” - всеки производител слага едни и същи име и парола на всяка камера.

По-долу сме изброили как става това:

Чрез софтуер за компютър

Почти всички производители изпращат с камерата диск със софтуер за нея, който е наличен за сваляне и от сайта на производителя ( тъй като дисковете постепенно се превръщат в отживелица ). Съшествуват и “универсални” програми за видеонаблюдение, но поне за началната настройка е добре да ползваме предоставения от производителя софтуер. Трябва да инсталираме софтуерът на компютър, който е в същата локална мрежа като камерата ( ако сте вкъщи - домашният компютър, ако сте в офис - някой от офисните компютри, ако имате магазин - трябва да си доенсете един лаптоп за целта и да го включите в рутера ). Всички софтуери за камери изглеждат сходно - задължително присъстват 3 секции - директно наблюдение, преглеждане на записи и device manager. В този случай ни интересува последният. След като кликнем на въпросният бутон ще ни се покаже екран, на който можем да видим камерите, към които можем да се свържем. Тук трябва да се появи и нашата камера, заедно с нейният вътрешен IP адрес. Сега остава само да кликнем на нея и да потърсим бутон Add, Configure или нещо подобно. След като кликнем на него, софтуерът ще поиска да въведем име, потребителско име и парола. Името е просто за наше улеснение, така че можем да въведем каквото пожелаем. Целта му е да можем да разпознаваме камерите ако имаме повече от една ( kitchen, garage, outside ). След като попълним тези полета, вече имаме достъп до камерата. Сега следва да я настроим, както е описано в следващата част на тази статия.

Μέσω προγράμματος περιήγησης

Σχεδόν όλες οι κάμερες μπορούν να ρυθμιστούν και να χρησιμοποιηθούν μέσω ενός προγράμματος περιήγησης. Για τον σκοπό αυτό χρειάζεται στο πεδίο, στο οποίο εισάγουμε ίντερνετ διεύθυνση να γράψουμε την εσωτερική της διεύθυνση IP, το οποίο μπορεί να είναι πρόβημα κατά την αρχική ρύθμιση, επειδή συνήθως δεν ξέρουμε ποιά είναι.Почти всички камери могат да бъдат настройвани и използвани през браузър. За целта е нужно просто в полето, където въвеждаме интернет адрес да напишем вътрешния и IP адрес, което може да е проблем при първоначалната настройка, тъй като обикновено не знаем какъв е той. Някои от производителите правят камерите си така, че при първо свързване да използват определен IP адрес за по-лесно намиране и настройване. Обикновено той е обозначен на самата камера или в нейното упътване. Популярни такива адреси са 192.168.1.64 и 192.168.1.100, така че можем да пробваме директно с тях. Както и при username / password можем да потърсим в интернет за default адреса на камерата. Ако въпреки всичко не можем да уцелим адреса на камерата трябва да инсталираме софтуера и, както е описано в предшната точка. Въпросният разполага с модул, наречен IP scanner, който сканира мрежата и ни дава вътрешните адреси на всички камери в нея. След като въведем адреса на камерата, ще се зареди страница, която ще иска от нас потребителско име и парола. След като ги въведем ще се зареди страница, която ни позволява да настроим камерата, както е описано в следващата точка.

През мобилно приложение

Този метод трябва да се използва само когато производителят го препоръчва. Такъв е случаят при гореспоменатите compact камери, които са предназначени за автономна употреба в домашни условия ( а не като част от CCTV система ). Свързването на такива камери е обяснено подробно в инструкциите им за ползване и обикновено е много лесно. Става чрез инсталиране на програмка на телефона или таблета, след което в програмката се въвежда код, който е отпечатан на самата камера или сканиране на QR код, който се намира върху корпуса на камерата.

Настройване на камерата

След като сме се свързали към камерата е добре да направим няколко основни настройки. Важно е да се знае, че повечето от тях не са достъпни когато използваме мобилно приложение, затова е най-добре да се правят през браузър или програма за компютър.

Смяна на потребителско име и парола

Най-вероятно още след свързването, камерата ще изиска от нас да сменим default потребителкото име и парола, но и да не го направи е хубаво да го направим сами. В противен случай рискуваме недоброжелатели ( хакери ) да получат достъп до нея и да ни наблюдават.

Това става като потърсим меню наречени Security, Administration или Users. В него ще намерим списък с потребителски имена, които имат достъп до камерата, които можем да добавим, редактираме или изтрием.

Смяна на IP адрес

Добре е да сменим и вътрешния IP адрес на камерата. Причините за това са две:

• Както казахме някои камери, излизайки от завода са настроени да използват опделен IP адрес. Ако искаме да добавим втора камера, първата вече ще го е “заела” и няма да можем да се свържем с втората.
• В противен случай рутерът е “дал” някакъв IP адрес на камерата, но това не е гаранция, че ако я изключим и я включим пак ( напр. при спиране на тока ) ще получи същото IP. Ако това се случи, ще трябва пак да я търсим и да се свързваме към нея.

За да избегнем тези случаи можем да настроим камерата да използва един и същи адрес всеки път. Възниква въпроса как да изберем този адрес. Няма универсален отговор, но това не трябва да ни плаши. Както казахме, рутерът “раздава” IP адреси като започва от 1 ( 192.168.1.1, 192.168.1.2 и т.н. ). Съотвено ако настроим IP адреса на камерата да завършва на някакво голямо число ( но не над 255 ) няма да имаме никакви проблеми - например 192.168.1.150. Ако добавяме още камери можем да им дадем последователни номера - 192.168.1.151, 192.168.1.152 и т.н.

Самата смяна става като намерим меню Network и в него потърсим за подменю General или TCP / IP или просто първото подменю. Там в полето IP можем да въведем нов адрес на камерата, а някои от по-добрите софтуери ни позволяват и преди да запаметим настройките да тестваме дали този адрес е свободен или е “зает” от друго устройство.

Настройване на резолюция

При първото пускане на камерата е добре да погледнем основните и настройки за запис на видео ( на NVR или локално на карта памет ). Това можем да направим в меню Video. Там е добре да се уверим, че камерата ни записва на максимална резолюция, качество и frame rate. При камерите с микрофон в това меню от настройката Video Type или Recording Type можем да избираме дали камерата да записва само видео или видео и звук.

Настройки на картината

В предишната точка настройвахме технически неща като резолюция, bitrate и подобни, но за да постигнем най-добра картина трябва да обърнем внимание на менюто Image, CMOS или CCD. В него имаме по-фотографски настройки като баланс на цветовете, контраст, осветеност и др. Ако още не сме фиксирали камерата на мястото, на което ще седи ( напр. пуснали сме я за проба преди да я монтираме ), сега е моментът да го направим, за да настройваме спрямо сцената, която искаме да записваме.

По подразбираме камерите идват с балансирани настройки, които дават задоволителен резултат в почти всички сценарии. Въпреки това можем да направим някои фини настройки за да извлечем най-доброто от техниката, с която разполагаме.

Чрез това меню могат да се настройват изключително много настройки, затова ще се спрем само на по-важните от тях.

• Основни - Brightness, Contrast, Saturation, Hue, Sharpness. Всеки уред, който записва или показва картина има подобни настройки, така че най-вероятно вече сте се сблъсквали с тях ако сте настройвали телевизор или монитор.
• Day / Night Switch - при камерите с нощно виждане, тази функция се включва автоматично когато светлината на сцената стане твърде малко. За жалост камерите не са достатъчно умни за да преценят кога е правилният момент. Понякога нощното виждане се включва докато все още е достатъчно светло или пък обратното. Ако след преглед на записите установите, че това се случва и при вас, трябва да настроите Sensitivity. По-високата стойност значи по-рано включване на нощното виждане, а ниската - по-късно.
• DNR & DWDR - Ако сте инвестирали в по-скъпа камера с екстри като Digital noise reduction или wide dynamic range, ще откриете настройки и за тях ( обикновено Backlight и Image enhancement ) - добре е да се уверите, че двате функции са включени. И при двете можете да регулирате нивото на подобренията според вашите предпочитания

Останалите настройки са най-разнообразни. Някой нямат нужда от обяснение ( завъртане на картината ), за останалите най-бързият и лесен подход за начинаещи е просто да експерименирате като сменяте различните им стойности и да гледате как това се отразяват на картината.

Найстройване на WiFi

При WiFi камерите за да можем да ги използваме безжично трябва да им кажем паролата за wifi мрежата ни. Това става от меню Network -> WiFi. В него можем да изберем нашата wifi мрежа от списъка и да въведем паролата за нея в полето Key. След записване на настройките можем да изключим и приберем мрежовия кабел, който свързва камерата с рутера. Възможно е камерата да е недостъпна за няколко секунди докато превключи от кабел на WiFi, но ако след това имаме контрол върху нея - значи всичко е наред. В противен случай трябва я да включим пак към рутера и да видим къде сме сбъркали.

Настройване на запис и аларми

Тези настройки са нужни предимно при камери, които ще работят самостоятелно ( без NVR ). Когато изграждаме система с рекордер, тези настройки се правят на самия рекордер.

Когато камерата има слот за карта памет е добре да настроим кога и как да записва. Това става от меню Storage. В него можем да видим колко място е запълнено на картата, да я форматираме и да определим кога да се прави запис.

При поставянето на нова карта обикновено камерата не може да прави запис на нея, тъй като не е форматирана. Някои камери издават и звуков сигнал ( аларма ), докато картата не се форматира. За да стане това трябва от използваме опцията Format, която ще форматира картата или иначе казано ще я приготви за работа.

След форматирането на картата е време да решим кога ще се записва. Имаме възможност да нагласим камерата да снима непрестанно, само при засичане на движение или при алармено събитие. Също така можем да направим седмичен график с различна настройка за различни периоди от време. Най-популярният начин за настройване е просто да се прави запис при засичане на движение. Така не пропускаме нищо и използваме най-малко място на картата. Ако нашият случай е по спеицифичен разполагаме с голяма гъвкавост. По желание можем да настроим и времето за запис преди и след настъпване на движението.

След като приключим с настройките за запис е добре да проверим настройките за разпознаване на движение. Те се намират в меню наречено Motion, Events или Alarms. В него можем да:

Пуснем или спрем изцяло засичането на движение

• Да настроим чувствителността му - понякога дребните движения не ни интересуват или пък обратното искаме да правим запис дори и ако прелети муха. За целта можем да настроим чувствителността на засичането
• Да обозначим в кои зони да се извършва засичане. Ако камерата е насочена към прозорец или е монтирана навън най-вероятно не ни интересуват определени движения ( напр. когато по улицата минават коли ). За целта трябва да изключим тези площи от зоната за засичане.
• Да се възползваме от останалите “умни” функции. Стандартното засичане на движение просто отчита когато има промяна в картината, без да може да разпознава дали това е човек, кола или друг обект ( напр. клони на дърво, които се извиват от вятъра ). Повечето модерни камери имат т. нар. аналитични функции, които са по-добри от това стандартно засичане на движение. Video tampering опцията позволява на камерата да разбере когато някой се опитва да попречи на наблюдението. Класически пример от филмите са крадците, които напръскват обектива на камерата със спрей. Камерите с вграден PIR датчик ( фотоклетка ) могат да правят запис само когато има движение близо до тях ( така че клоните на дървото да не задействат записа ). В зависимост от производителя и модела в това меню можете да откриете и други “умни” функции като Line crossing, Car plate identification и т.н. За всяка от тях можете да настройвате какво да се случва при засичане на движение - дали да се прави запис, да се задейства аларма или да получите известие.

Заключение

Насйтроването на IP камера за първи пък изглежда много сложно, но всичко описано в тази статия става за по малко от 10 мин. Още повече, че тук сме описали най-сложният възможен случай. За щастие софтуерът на камерите става все по-достъпен, така че най-сложната част - тази, с намирането на IP адреса на камерата и настройването на мрежовите параметри - се свежда просто до въвеждане на един код.

Ако въпреки всичко срещате проблеми с настройването на камерата ви или имате въпроси - свържете се с нас.